Проект QAA Атина – пътепис

 

Една седмица в Атина в поредната обмяна на добри практики за възрастни по проекта „Достойни и активни старини“.


Датата е 4 февруари, този път „Аеджиън“ ни докара и багажа, а мандарините по улиците вече капят узрели. На краят на улицата ни освен естествената украса на оранжевите плодове се е изправил Акропола и се вижда дори част от Партенона (естествено украсен от скелета и кран).
Първата ни „практика“ (защо е в кавички ще стане ясно по-късно) бе комбинирано посещение на музея на народните им занаяти и практическо занимание по традиционно гръцко бродиране. За двамата мъже в групата остана възхищението от готовите работи и недовършени идеи, докато жените се поупражняваха. Водеше заниманието жена на 93!!! години, като работеше и подбираше цветове за нова работа от снимка без очила. Присъстваха и много последователки с характерни за всеки остров шевици. Естествено успяхме да ги впечатлим с предварително подготвеното домашно – голям полуготов гоблен. Интересно, красиво и безполезна за мен практика.

           

  

Друга дейност (няма да ги изброявам хронологично, а по скалата на личната ми оценъчна база) бе посещението на музея на Акропола. Много хора лично или от снимки са се възхищавали на мащабите, формите и историята на хълма и сградите в него. Но голямата разлика направи един подготвен гид, който от купчините камънак и статуи, които обикновено стават еднакви след час обикаляне – даде съвсем друг поглед върху майсторството, малките детайли (практически недостъпни за простото око) – вените по главата и бръчките около устата на конете, в скритите от въздействието на времето места, говорят за невероятното майсторство и усет към детайлите на древните майстори. Прическите на кариатидите в храма Ерехтейон (малко сложни понятия – реално статуи на жени, вместо колони поддържащи свода на храма) са не само красив орнамент, а прецизно изчислен архитектурен елемент за стабилност. Не бих препоръчал музея без такъв гид.
Интересно практика бе разказването (и слушането) на истории – изключително популярна и полезна дейност в наше време, проведена в не по-малко интересно място „The Bathroom of winds“. Трудно комбиниращи се понятия, но иначе парна баня превърната в музей. Водещият определено имаше огромен опит в разказването на истории с интригуваш акомпанимент, като акцента отново беше върху възможностите давани при преразказването на събития или измислени такива. Съхраняване на историята и обичай, че дори и специфики на езика, нестандартни начини за комуникация и опит за „чупене на черупката“ характерни при много хора, особено самотните застаряващи. Упражненията бяха и за слушане и пресъздаване, позабравени действия в днешната динамика. „Четене“ на снимка – бе също едно от упражненията, заострящо вниманието върху детайлите – поза, жест, изражение на лицето, поглед за получаване на общата картина.

Ставрос Ниархос? Колко ли са чували това име?! Корабен магнат, но и истински филантроп – подарил на Атина и не само комплекс от огромна библиотека, съвременна отговаряща на всички изисквания опера и парк за разходки (в приемливи температури). Библиотеката е комбинация от класика – стелажи с книги с 40 метрова височина (в момента на посещението заглавията се цифровизираха), в съчетание с модерни аудио и визуални възможности за четене и гледане на филми, с приветлив детски кът за приобщаване на децата към книгите, с огромно разнообразие от безплатни за ползващите ги курсове – езици, компютърна грамотност, физически дейности (в момента на посещението отвън имаше ледена пързалка контрастиращ с узрелите мандарини), театрални и арт курсове. Комплекса се допълва от ултра модерна и отговарящи на всички изисквания оперни зали – основна и спомагателна. На снимките добре се вижда стила и цветовото изпълнение, но не и акустичните пана от американски дъб монтиран под специфични ъгли, тежките двойни звукоизолиращи врати, въртящата сцена и кой знае още какво, за да може да доставя на зрителите удоволствието от всеки звук. Невероятен пример за дарителство в полза на хората. Сърби ме ръката да направя сравнение с милата ни Родина, но ще се въздържа.

HUB – модерна IT дума, но в случая става дума за друго – бизнес HUB. Оказва се, че такива по света има много, естествено са в мрежа(следвайки логиката на понятията) и си помагат. Хора с различни професии и интереси се събират, обединяват потенциалите си и създават не само успешни, но и полезни бизнеси в различни сфери – обучение, екология, туризъм. Самата сграда на HUB-а се е превърнала в бизнес инкубатор, с платени услуги за не членовете, с библиотека за комикси, интернет зала за обучение и ползване. Трябва да призная, че идеята е отлична, дали ще може да поникне в нашата българска почва с всичките ни особености?

Имаше едно време, може и още да ги има у нас – Пенсионерски клубове, малки, очукани, със стари мебели, но места където възрастните хора се събираха, общуваха, слушаха „беседи“ (тази дума дълго я търсех в спомените от баба ми). През дългите години на прехода голяма част от тях изчезнаха по познатия на всички ни начин, а капиталистите гърчоля не само са ги запазили, а и ги развиват. Бяхме в два от тях, предполагам не случайно избрани от гостоприемните ни домакини, но от голям по-голям. С явно полово разделение на заниманията вътре, където мъжете акцентиран на игрите – табла, карти, домино, докато жените и пеят и то с международни визити, и учат танци както класически, латино, така и национални. Друга тема разбира се е старата пенсионна система в Гърция, когато с 25 години трудов стаж имаш право на пенсия, така че не предизвика учудване средната възраст на хората посещаващи тези центрове. Със солидна финансова държавна подкрепа, не само като помещения, но и като социални програми за здраве особено за хората с ниски пенсии – морета, санаториуми и т.н. Самите центрове от своя страна си правят сериозни културно – туристически програми, позволяващи превенция на изолацията, възможности за обучения по компютри, рисуване, вече споменатите танци, пеене. Никога не съм бил привърженик на физическите упражнения за възрастни, но тук и за това са помислили – безплатни кръвни проби и захарни маркери осигурени от различни спонсори, свидетелство за пригодност за участие във физически натоварващи дейности, елементарен лекарски кабинет. Май няма да ги стигнем скоро, най-малкото защото и не вървим натам, а обратно.